На 9 октомври, по повод началото на проекта, в библиотеката на ИБИР-БАН се проведе пресконференция. Тя бе открита с обръщение към присъстващите от страна на проф. д-р Димитрина Качева, двмн, директор на института.
Гости на пресконференцията бяха представители на партньорите по проекта: проф. Любов Йотова, ръководител на катедра „Биотехнология” в ХТМУ, доц. Стоян Шишков, заместник-декан на Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и д-р Мая Кичева, управител на „Проген” ООД.
Проектът има за цел да повиши квалификацията и подготовката на млади специалисти за професионална реализация чрез научно-приложни изследвания в областта на репродуктивната биология и имунология, биотехнологиите, туморната биология и биология на стволовите клетки. „С помощта на спечеленото финансиране младите учени в България ще имат възможността да развиват своите трудове в жизнено важни за всички ни области като репродуктивните затруднения и появата на туморни заболявания”, коментира проф. Качева.
Защо отново ИБИР-БАН получи финансиране и защо 7 рамкова програма и Структурните фондове подкрепят неговата научна политика? ИБИР е не само сред водещите научноизследователски институти на БАН, но той е и много добре познат и приеман в европейското научно пространство. В него се извършват фундаментални и приложни изследвания в областите на биология и имунология на размножаването при човека и животните. Изследванията в ИБИР са важни за съвременната наука. Те са ключови за нашия живот, защото са насочени към нашето здраве, опазването на природата и подобряване на качеството на живота ни.
В ИБИР се провеждат приложни изследвания с диагностично значение за репродуктивното здраве при човека и контрол на репродуктивния процес при животните. Търси се връзката между качеството на храните, биологичните добавки, околната среда и качеството на репродукцията при животните и човека.
„Страната ни има реалния шанс да допринесе за научния напредък в областта на заболявания с огромна социална значимост за хората както в национален, така и в световен мащаб. Специалистите от ИБИР започнаха да се занимават с работа по стволови клетки много преди учени от световните научни организации да направят тази тема хит, включително и в общественото пространство. С помощта на средствата, отпуснати по тази програма, нашите млади учени, избрали за свое поприще научната област, ще могат да работят спокойно, да разгърнат своя потенциал и да спомогнат за по-дълъг и качествен живот на българина”, коментира доц. Мурджева.
Своите очаквания представиха младите учени Деспина Пупаки, преподавател във Факултета по Ветеринарна медицина към Лесотехнически университет и задочен докторант на ИБИР-БАН, главен асистент д-р Деница Даскалова и асистент Камелия Винкетова, която е задочен докторант към секция „Молекулярна имунология” в института.
Сред задачите на екипа е идентифицирането на биомаркери, свързани с фертилитета и качеството на спермата, и тяхната връзка с околната среда.
Важен въпрос, който стои на вниманието на учените в най-развитите научни звена по света, е възможността да се увеличи репродуктивния потенциал при животните без генно модифициране. По проекта ще се изследва дали е възможно епигенетичното препрограмиране на гени, свързани с плодовитостта. По думите на проф. Качева в България има над 300 000 стерилни двойки, което оказва влияние не само на ниво семейство, а на цялата социална структура.
Над 40 години човечеството се бори с рака. В ИБИР активно се разработват проблемите, свързани с тумори на млечната жлеза и простатния карцином. Търсят се маркери за ранна диагностика и терапевтична прогноза. Изследва се ролята на микро-РНК, които могат както да потискат, така и да стимулират развитието на тумори. Според Деспина Пупаки изследванията върху кучета с рак на гърдата могат изключително да подпомогнат изясняването на механизма на появата на тази болест и при хората, тъй като за разлика от мишките и други лабораторни животни, кучетата имат сходни болести с човека - и при кучетата, и при хората, туморите се появяват спонтанно и имат подобна хистология.
Институтът е не само по биология, но и по имунология на размножаването. Имунната система е тази, която разпознава „свое” от „чуждо” в организма ни и по този начин ни предпазва от вируси, бактерии и други „неприятели”. Една от загадките пред учените е как в организма на майката настъпва промяна във функциите на имунната й система, така че тя да не отхвърли ембриона, който носи наполовина нейни гени, но наполовина “чужди” – на бащата. Според Камелия Винкетова ембрионът би трябвало да се разпознае от имунната система на майката и да бъде отстранен като заплаха за нейния организъм. Вместо това между майката и бъдещото бебе започва „разговор” на клетъчно и молекулно ниво – обмяна на сигнали между клетките на ембриона и клетките на майката и така се постига “временно примирие”, което трае по време на бременността. Изучаването на процесите, механизмите и факторите, които са „основните преговарящи”, са обект на изследвания в ИБИР. „Колкото по-ясни са механизмите на протекция на ембриона, толкова по-осъществимо ще бъде предотвратяването на спонтанни аборти и улесняването на едно забременяване”, коментира Камелия, която разработва научен труд по темата.
Присъстващите журналисти от водещи български медии задаваха много въпроси по време на пресконференцията и взеха интервюта от участниците след официалното й приключване. Пред медиите беше представена и част от уникалната апаратура в научните лаборатории на института.
Проведената пресконференция е отразена в средствата за масова информация:
